Как е възникнало микрокредитирането?

Нуждата от пари вероятно е възникнала още с появата им в социалния живот на човечеството. Първите пари (под формата на монети) са се появили в Мала Азия в средата на 6 век, пр.н.е, за да заменят бартерните отношения, представлявали единственият начин за разплащане до момента. Със сигурност, с появата на първите монети се е появила и нуждата от пари на заем.

Заемането на пари срещу малко възнаграждание (познато днес като лихва) е вероятно първата форма на банкова дейност, позната на човечеството. И докато днес мащабите на банковите заеми в световен план са съвсем различни от това, което лихварите в древността са предлагали, то малките, краткосрочни кредити никога не са преставали да бъдат обект на търсене от страна на бедната прослойка от населението.

Микрокредитирането се е появило под формата на малък паричен аванс, с който да се покрият неотложни и спешни разходи до датата на следващата заплата. Постепенно той се е превърнал в начин да се стимулира икономиката в най-бедните райони на Земята и основна роля за това има един икономист, за когото широката аудитория знае твърде малко – Нобеловият лауреат Мухамад Юнус, създател на банката Гриймин Банк.

Мухамад ЮнусТова, което Юнус прави в една от най-бедните страни в света – Бангладеш вдъхновява и други финансови институции в различни държави да последват неговия пример.

Микрокредитирането, което Мухамад Юнус разработва представлява добре работеща схема, по която се отпускат малки финансови заеми на най-бедната част от населението на страната, с уговорката, кредитополучателите да стартират свой малък бизнес, с който да изхранват своите семейства.

Целта на банкера на бедняците, както е известен в родината си Юнус е била да направи микрокредитирането достъпно за най-бедните хора, населяващи селските райони на страната. Пълната липса на достъп до каквито и да било банкови услуги за тези хора е дала идея на икономиста да подпомогне развитието на тези райони, като стимулира частната инициатива сред населението.

Съвсем разбираемо е било скептичното отношение на финансовите кръгове, относно успеха на тази инициатива. Банкерите са смятали, че необезпечените по никакъв начин заеми са операция с много висок риск за кредитора, но Мухамад Юнус е имал отлична стратегия за гарантиране събираемостта на отпуснатите микрокредити. Тактиката, разработена от банкера е била да се обособят групи от по 5 човека, и когато двама от тях вземат заем, останалите трима трябва да изчакат връщането на дължимите суми, за да могат на свой ред да получат кредит.

Тази хитра стратегия на мъдрия финансист не само е стимулирала стопанството в най-западналите райони на Бангладеш, но и социалната отговорност на бедните и необразовани кредитоплучатели, тъй като се оказало, че резултатите надминали дори най-смелите очаквания на банкера – заемите били връщани в уречения срок в 99% от случаите. Съвсем логично е дейността на този далновиден икономист да бъде възнаградена, като той получава Нобелова награда не за икономика, а за мир – най-високото отличие, присъждано от комитета по награждаване.

Какво представлява днес микрокредитирането?

бърз заем за домакинствотоМикрокредитът – такъв, какъвто го познаваме днес се разминава доста с основната идея, а именно стимулиране на предприемаческа инициатива сред бедните прослойки от населението. Политиката на банките изисква, всеки микрокредит да се обезпечава с някакъв вид гаранция – доказване на доходи, поръчители или ипотека, а това в повечето случаи се оказва непосилно за най-бедните потребители.

С времето микрокредитирането се е изродило от възможност за развитие на собствен бизнес в спасителен пояс за оцеляване на бедните домакинства. Тъй като банките, по една или друга причина не са подходящ източник на малки парични заеми с кратък срок на погасяване, се е открила огромна ниша с отличен потенциал за обогатяване, бързо запълнена от различни по вид и метод на действие небанкови кредитни институции.

Малки парични заеми с кратък срок на погасяване се предлагат почти навсякъде по света, като статистиката сочи, че от тях се възползват основно най-ниските слоеве от обществото – нискообразовани хора, емигранти и самотни майки. Различното при небанковите заеми е липсата на изискване за неговото обезпечаване – кредиторите в повечето случаи се задоволяват единствено с документ за самоличност.

Липсата на гаранции за обезпечаване на кредитите дава основание на кредиторите да налагат много по-високи лихви, с които да оправдаят рисковете по събираемостта на отпуснатите суми. Истината е, че високите лихви са основният източник на бързи печалби в този сектор, а рисковете съвсем не са толкова високи, както показват някои задълбочени проучвания.

Как изглежда днес микрокредитирането в България?

потребителски кредитиКакто всичко останало в нашата страна и микрокредитирането се е изродило в нещо порочно, на което сме свидетели особено в последните години.

Ако по времето на Възрождението сме имали своите Мухамад Юнус – и, които под формата на различни стопански инициативи са отпускали малки заеми на бедните земеделци, с цел да обработват и развиват своите стопанства, то днес имаме ‘’Бързи кредити’’, създадени с основна цел – бързи и сигурни печалби на кредиторите, за сметка на все по-бързо обедняващия българин.

Не е изненадващо, че на бързите кредити у нас се гледа с лошо око, след като първоначалната идея ‘’Давам ти пари, които да умножиш’’ се превърнала в мотото ‘’Давам ти пари, които да ми върнеш многократно умножени’’. Прекомерно високите лихви на бързите потребителски кредити, предлагани от многобройни, законни и незаконни кредтини компании, опериращи на родния пазар принудиха законодателството ни да се намеси и наложи таван на облаганията върху краткосрочните заеми от небанкови кредитни институции.

Бързите кредити са основната форма на микрокредитиране у нас, като от него се възползват все повече и повече български домакинства. Прогнозите са, че със стабилизиране на икономиката и разкриването на повече работни места, бързите кредити ще претърпят сериозен спад на потребление и пазарът ще отсее лихварите от кредиторите, предлагащи наистина изгодни условия на своите клиенти.

История на микрокредитирането – от Нобеловата награда до лихварите
4.5 (90%) 30 глас[а]

Още публикации

"История на микрокредитирането – от Нобеловата награда до лихварите" е публикация на тема пари, която има за цел да ви помогне да се справите по-лесно с предизвикателствата при нужда от спешен заем. Ако откриете правописна грешка в "История на микрокредитирането – от Нобеловата награда до лихварите", то можете да се свържете с нас използвайки онлайн формата за контакт на сайта Кредити.инфо.