1. Аферата КТБ

След като помислихме, че времената на лавинообразно фалиращи банки са приключили през 90-те години на миналия век, у нас в средата на 2014г се разрази огромен финансов скандал. Една банка, свързвана с държавното управление на страната се оказа умишлено фалирана или по-точно ограбена от своите собственици – не без мълчаливото участие на основния банков надзорник в страната БНБ.

КТБСлед като версии, документи, доклади и декларации се сменяха не с дни, а с часове, кризата с Корпоративна Търговска Банка беше основна финансова и политическа новина и през 2015г. Това, което стана ясно, дори на незапознатите с аферата КТБ е, че и за това финансово престъпление няма да има наказани,а българският данъкоплатец отново ще плаща за едно нагло ограбване на спестяванията на милиони вложители.

Едноличният собственик на КТБ – Цветан Василев продължава да се укрива в Сърбия и, незнайно защо не може да бъде екстрадиран в България, за да понесе отговорност или поне да даде разяснения върху разразилата се криза, а вместо това хвърля обвинения срещу главния прокурор на страната, който със сигурност до някаква степен ги заслужава.

Съвсем спокойно можем да обобщим, че кризата КТБ ще продължи да формира финансовата ситуация в България и през 2016г, по един или друг начин. Основните изводи от нея за обикновения потребител са, че:

  • банките у нас, със своите понижаващи се лихви по депозитите не са най-примамливото място за влагане на спестяванията
  • необезпечени кредити могат да изтеглят само ‘’обръчите от фирми’’
  • високи лихви по депозитите може да има само в банки, които предстои да бъдат умишлено фалирани.
  1. Кризата в Гърция – криза на еврозоната

кризата в ГърцияКризата в Гърция се проточи прекалено дълго и през изминалата година преживя своя пик, като се превърна от национална икономическа криза в криза на еврозоната, която заплаши да разклати сериозно устоите на Европейския Съюз.

Причините да се стигне до възможност Гърция да обяви държавен фалит са комплексни – от една страна световната финансова криза, започнала през 2007г се отрази на икономическото състояние на страната, а от друга – различните гръцки правителства, години наред са подправяли статистиките и данните за реалното финансово състояние, неглижирайки сериозните икономически опасности, които заплашват финансовата стабилност на страната.

Гърците са свободолюбив народ, който обича да живее на широко, но да работи малко. Високият стандарт на живот в една, силно задлъжняла държава доведе до невъзможност да се финансира бюджетния дефицит и това принуди Гърция да потърси финансова подкрепа от ЕС, като през 2010 получава нов заем на стойност 240 милиарда евро, отпуснати от ЕС, МВФ, ЕЦБ. С годините дългът на страната достига 315 милиарда евро.

Кризата от 2015г настъпва в резултат на искането за нови финансови помощи, които срещат отпор от страна на кредиторите. Те настояват Гърция да свие разходите, което разбира се не се харесва на, привикналите на охолен живот гръцки поданици. Гърция заплашва да напусне еврозоната, с което застрашава стабилността на Европейската общност.

След много шумно отразен референдум, в който 60% от гърците казват ‘’Не’’ на исканията на кредиторите, в крайна сметка разумът у управляващите надделява. След среща на правителствените и държавните ръководители на страните членки на Еврозоната, продължила 17 часа, Гърция приема условията на кредиторите и получава нов спасителен заем. Мерките, които страната трябва да предприеме са:

  • Повишаване на ДДС за някои дейности
  • Разширяване на данъчната основа
  • Увеличаване на пенсионната възраст
  • Намаляване на помощите за пенсионери
  • Задължение да се извършат промени, свързани с приватизацията

Доколко можем да сме сигурни, че Гърция ще изпълни тези условия е спорно, имайки предвид нейната финансова дисциплина, но гръцката криза през 2015 показа едно – крехката стабилност на Еврозоната и възможността една слаба, в икономически план държава да я постави в отбранителна позиция.

  1. Лотарията на НАП

НАПНационална Агенция по Приходите и Министерство на финансите стартираха една причудлива кампания, която имаше за цел да повиши данъчните приходи и да подобри познанията на гражданите, относно техните потребителски права.

В края на 2015г, през месец ноември започна разиграване на лотария, в която потребители от цялата страна трябваше да регистрират на сайта на НАП касови бележки от извършени покупки и услуги. Оказа се, че кампанията набра скорост, въпреки скептичното отношение на масовия потребител и около 350 000 българи регистрираха 7 милиона касови бележки на обща стойност около 100 милиона лева.

Кампанията премина успешно, отбелязаха от двете ведомства и вероятно ще се превърне в традиция, която ще стимулира потребителите да изискват от търговците фискален бон за всяка покупка, а търговците – да излязат на светло. Раздадените награди са с доста висока финансова стойност и до момента не е обявено дали приходите от кампанията покриват стойността на раздадените награди, които бяха смартфони, 3D телевизори и голямата награда – лек автомобил.

  1. Висок ръст на бързите кредити

84.889 млн. лв печалба т.е. 3,60 лева в секунда са регистрирали търговските дружества, предлагащи краткосрочни потребителски заеми на българските домакинства. Бързите кредити, както са познати у нас малките парични заеми с кратък срок на погасяване, дължат своя ръст на свитото потребление на банкови услуги и на все по-нарастващата нужда от финансова инжекция за покриване на спешни и неотложни плащания, с които се сблъсква средностатистическия българин. Обедняването на българския потребител е причина и за една друга тенденция – нарастване на необслужените заеми.

бързи кредити

Невъзможността да се погасяват вноските по кредити може да доведе до затягане на контрола при отпускане на заеми с минимални гаранции за обезпечаване. Към момента повечето фирми, предлагащи бързо кредитиране изискват единствено документ за самоличност и само малка част искат документ, доказващ наличие на постоянни доходи.

Компаниите, отпускащи бързи кредити са отпуснали през 2015г. заеми на обща стойност 1.627 милиарда лева на българските домакинства, като прогнозите са, че през настоящата година тенденцията ще се запази и може дори леко да се повиши.

В същото време намалява броят на компаниите, опериращи в областта на небанковото кредитиране. Шест от фирмите кредитори са отпаднали от пазара на бързи заеми, което прави броят на действащите към момента фирми 144, според данни на БНБ.

С отшумяването на кризата и подобряването на състоянието на пазара на труда не се очаква търсенето на небанково кредитиране да намалее, а напротив. Експерти смятат, че повишеното потребление ще стимулира хората да посягат все по-смело към бързо отпусканите заеми с кратък срок на погасяване .

4 финансови събития, които формираха 2015 година в България
4.62 (92.41%) 29 глас[а]

Още публикации

"4 финансови събития, които формираха 2015 година в България" е публикация на тема кредити, която има за цел да ви помогне да се справите по-лесно с предизвикателствата при нужда от спешен заем. Ако откриете фактологична грешка в "4 финансови събития, които формираха 2015 година в България", то можете да се свържете с нас използвайки онлайн формата за контакт на сайта Кредити.инфо.